Рефлексия в управлението


Категория на документа: Математика


* Възбуждане и стимулиране - човек трябва да бъде стимулиран и то не по еднообразен начин, както казва Фром, а чрез стимули, които са живи. Той дава добър пример с топката, където детето постоянно е стимулирано от търкалянето на топката, защото неговото възприемане на реалността е непосредствено и неизкривено, докато за възрастния това си е просто търкаляща се топка, но той не я вижда във всичките и аспекти, а само във физическия и аспект като топка, която се търкаля по пода. Точно тук и Фром критикува еднообразните стимули, които предлага и нашата цивилизация и които водят до хронична скука. При възбуждането човек трябва да се почувства жив, неговите интереси и внимание трябва да бъдат привлечени, той да се намира в постоянна връзка със света и да му откликва.
* Вкорененост - Фром казва, че всеки човек, чувствайки своята отделеност, има нужда да намери нови връзки с ближните си: "Без здрави емоционални връзки със света той би страдал от пълна самотност и изгубеност." Отговорите на тази потребност могат да бъдат в това "да ги обича, което изисква наличието на независимост и продуктивност или - ако чувството му за свобода не е развито - може да се отнася към другите чрез симбиоза, т. е. като става част от тях или като ги прави част от себе си." (Садизъм и мазохизъм).
* Ефективност - човек желае да промени нещо в този несигурен свят, тоест трябва да бъде ефективен. Да му въздейства, той не може да стои на едно място. Това може да стане чрез деструктивността и садизма или чрез развитието на своите човешки сили, тоест да даряваш любов. Фром казва по този въпрос: "Ако се чувства съвсем пасивен (човекът) - като прост обект, би му липсвало чувството, че е способен да направи нещо, да раздвижи някого, "да остави следа"... Да бъдеш способен да извършиш нещо е потвърждение, че не си безсилен, а че си живо, действащо човешко същество. Да бъдеш способен да осъществяваш означава да бъдеш действен, а не само да бъдеш засегнат; да бъдеш активен, а не само пасивен. Накратко това е доказателството, че някой е. Принципът може да бъде формулиран така: аз съм, защото правя."
* Рамка за ориентация и преданост - всеки човек трябва да си създаде представа за света, за да се ориентира в него, трябва да има и обект на преданост, върху който да насочи цялата си енергия и стремежи. Такива обекти могат да бъдат деструктивността, садизмът, любовта, живота, Бог и други: "Човекът се нуждае от карта на природния и обществен свят, без която би бил объркан и неспособен да действа целенасочено и последователно. Не би имал никакъв начин да се ориентира и да си намери постоянна точка, която да му позволи да организира всичките впечатления, които се струпват върху него. Дали вярва във вълшебствата и магиите като крайни обяснения на всички събития, или в духа на своите прадеди, като насочващи неговия живот и съдба, или във всемогъщия бог, който ще го накаже или награди, или в мощта на науката да даде отговор на всички човешки проблеми - от гледна точка на неговата нужда от рамка за ориентация това няма никакво значение. Дори ако картата е погрешна, тя изпълнява своето психологическо предназначение. Но картата никога не е съвсем погрешна, нито пък някога е била съвсем точна... Картата обаче не е достатъчна като пътеводител за действие; човекът се нуждае и от цел, която да му казва накъде да върви... човекът е лишен от детерминирането на инстинктите и имащ мозък, който му позволява да мисли за много посоки, в които може да отиде, се нуждае от обект за засвидетелстване на цялата си преданост. Обектите на преклонението често се менят. Той може да бъде предан на идола, който изисква от него да убива своите деца, или на идеала, който го кара да защитава децата; може да бъде предан на растежа на живота или на неговото унищожаване."

Социален характер

Понятието "социален характер" е въведено от Ерих Фром, за да означи наличието не само на индивидуални характери, а и на обществени характери.
В едно общество може да има няколко социални характера, ако има ясно изразена класова структура, а ако няма, то най-вероятно социалният характер би бил един. Особеното е, че даден индивидуален характер може да бъде социален. Социалният характер интернализира външните потребности, ориентирайки хората към задачите, изисквани от социоикономическата система.

Политически идеи и дейност

Кулминацията на социалната и политическа философия на Фром е неговата книга "Душевно здравото общество", публикувана през 1955, която ратува за хуманистичния и демократичен социализъм. Построявайки идеите си първоначално над ранните работи на Маркс, Фром е издирил повторното връщане към идеала на личната независимост, липсваща при повечето съветски марксисти и по-често срещана в писанията на либералните социалисти и либералните теоретици. Той е един от основателите на социалистическия хуманизъм, също и един от основателите на социалния хуманизъм, подкрепяйки ранните писания на Маркс и неговите хуманистични съобщения към публиката в САЩ и Западна Европа. В началото на 60-те, Фром публикува две книги имащи отношение към Марксисткото мислене ("Концепцията на Маркс за човека" и "Отвъд веригите на илюзиите: моята среща с Маркс и Фройд"). През 1965, работейки, за да стимулира Западното и Източното сътрудничество между Марксистките хуманисти, Фром публикува серия от статии озаглавени "Социален хуманизъм: Международен Симпозиум".

Като заключение на всичко това,ще кажем,че Фром е убеден, че всички големи религиозни и философски идеали се основават на перцептивното прозрение за човешката природа и условията, необходими за пълното осъществяване на човешкото качество. Съшите норми и убеждения са ни били налагани на различни места и периоди от историята и няма доказателства, че взаимно са си повлияли. Друго характерно и уникално за него е неговият огормен интерес към икономическите и културни корени на индивида. Той смело твърди, че личността до голяма степен е отражение на социалната класа, образованието, религията, професията и т.н. За съжаление тази теория е често недоглеждана, може би заради близката и връзка с Марксизма. Но в днешното общество тя е ярък отзвук на случващото се и база за обяснение на много явления в социалната психология.

3.Общуването

Общуването е централен психологически проблем за професиите от типа "човек-човек"(към които се отнасят учителската,лекарската,професиите на мениджъра,политика,търговеца и други). Но то е неотделимо вплетено във всяка човешка дейност и психологическа наука ( а и не само тя) му отдава заслужен интерес отдавна.Общуването несъмнено е взаимодействие между хората,насочено към обединение и съгласуване на техните усилия за достигане на общ резултат.

Общуването е процес на обмяна на необходима и полезна информация помежду им - ценна както сама за себе си, така и с оглед регулирането на съвместните им действия.То е взаимно влияние между хората - подбуждане или бъзпиране към действия, насочването на тези действия, тяхната взаимна оценка. Общуването също така е процес на съпреживяване и взаимно разбиране , постигане на събитие , чрез което хората откриват и утвърждават своята същност и своята ценност в съвместното си съществуване.

Общуването и дейността са тясно свързани - чрез общуването дейността се формира, организира и развива. Например ученикът усвоява учебната дейност във взаимоотношение с учителя; младият работник овладява новата за него професионална дейност в общуване с по-опитен професионалист-наставник. Всяка съвместна дейност изисква всеки участник в нея да си изясни целите и задачите , технологията на извършването и, възможностите на другите участници, правилата за съгласуване на общите усилия; в хода на извъшването и всичко се уточнява и коригира.

Общуването, както вече казахме е и процес на взаимовъзприемане.В ситуация на неопределеност оценяваме другия по несъществени белези в нашето подсъзнание, което предизвиква у нас чувство на симпатия или антипатия това наше поведение се нарича перцепция.Възприемането на другия като личност, предизвиква в подсъзнанието асоциация на тази личност предизвикана от някои наши спомени за минали събития и лица.Както би следвало да си дадем сметка това не е обективен начин за възприемане на другата личност и често може да ни подведе в преценката ни. В общуването съществуват ефекти, който ако знаем как да използваме могат да ни помогнат да манипулираме преценката на хората около нас в положителна насока.

В общуването са познати следните ефекти :

* Ефект на петното - проявява се когато хората съзнателно използват свойте положетелни или отрицателни качества,за да извлекат желан ефект в своя полза.

* Ефект на Аш /ефект на първенството/ - американският психолог Аш посредством експеримент стига до извода, че първите впечатления, оформят глобалната оценка за човешката личност. От всичко казано до тук, следва, че ако искаме да имаме добра репутация е мого важно какви ще са първоначалните впечатления,който оставяме у хората. Освен това при първата информация, която получаваме за непознат човек е съществена, но при дълговремени познанства по- важна роля играе последната информация получена за личността. Втова се изразява ефекта на общуването за първата и последната информация.

* Ефект на ореола - той възниква в момент на момент на приповдигнато емоционално състояние, в което сме склонни да препишем на дадена личност качества, който не са и присъщи по първоначалната информация,която имаме за него. Тогава оформяме един позитивен образ, около който образуваме ореол, елиминирайки всички негативи.

* Ефект на фона - описва възаимодействието между фигурата и фона, като преписваме причинността от нещо на субекта,а не на средата, в която се намира. Това деформира оценката на човека по отношение на другите субекти, явления, ситуации.

* Ефект на ситуацията - този ефект може би е най видим за нас, понеже ежедневно си го преписваме. Състои се в това, че когато в сложна ситуация ние се измъкнем ловко и съобразително естествено си преписваме заслугите,а претърпим ли неуспех отдаваме причинността на ситуацията и нейната безизходност. Това предизвиква движение надолу по скалата на личната ни себеоценка, която междувременно винаги е леко завишена.

* Ефект на първата и последната информация - при кратковремени познананства и контакти най-важна е първата информация на съответния човек. При продължителни познанства и бизнес контакти най-важна е последната информация на съответния човек.

Комуникирането между хората е начин, по който те осъществяват взаимовръзка на психолгично равнище. Освен приемането, отдаването и съхраняването на информация, то ни подбужда и към обмен на действия и поведенчески актове, чрез които субектите си взаймодействат , това се нарича интеракция. Интерактивния процес на общуването включва влияние на едината личност спрямо другата. То може да бъде преднамерено и непреднамерено, както и последиците да са положителни или отрицателни одобрение и неодобрение.

4.Слухът и мениджърът

Слухът е реално обоснована или халюцинирана информация, която в момента е непроверима, предава се от човек на човек, поради силно мотивирана потребност.Това са обществените желания, какво искат да се случи.Появява се, когато има дълго време информационен дефицит, екстраполация на реалното е слуха.Също така слухът е и символно изразяване на страховете и опасенията, проекцията на масовото съзнание.

Слухът е новина и същевременно информация, която се разменя неформално с цел да дефинира ситуацията.Като новина слухът събужда известни потребности и мисли, като информация той се тълкува, разменя, осмисля.Слухът е много близко до общественото мнение, макар че общественото мнение е колективно мнение, което се изказа за определено събитие, а слуха е нова информация( реална или халюцинирана), която има за цел да обясни, но и оценява по някакъв начин.

Много често слуховете са просто лъжи, достоверността е твърде съмнителна , а източника е неизвестен.

Феномена Динамична модификация на слуха е от един проблем или истинна информация се формира версия, в която съществуват вижданията и манталитета на мислене на масата.Обработката на слуха е без да искаш при препредаване на информацията те неусетно я преработват.Запомня се главното , а се разказва с подробности, обстоятелствено и от него остава най- драматичното и най-въздействащото.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Рефлексия в управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.