Формиране на елементарни математически представи


Категория на документа: Математика


Тема: Общи въпроси на Методиката за формиране на елментарни математически представи

1. Предмет, обект, цели и задачи
2. Връзки на МФЕМП с други науки
3. Източници на методиката
4. Методи
5. Значение
6. Методически похвати
7. Дидактични средства

*От конспекта това са въпроси 1,2,5,6

I. Предмета е да проучва законите и закономерностите на процеса на педагогическо взаимодействие по математика у децата от 3 до 7 годишна възраст. Специфичния характер на предмета се изразява в това от една страна на децата трябва да се дават научни знания, да се изграждат правилни и точни математически представи и от друга да се търси най-оптималната и приемлива форма за тази възраст. Да се търсят и подбират достъпни средства и подходи за обучение. Предмета се съобразява с учебното съдържание, той не е постоянна величина и върху него влияние оказват възрастовите и психологическите особености на децата и новите пораждащи се обществени потребности за подобряване на математическото образование на подрастващите.
Обект са децата от 3 до 7 годишна възраст и тяхната предматематическа подготовка за училище. Това е обект не само на МФЕМП, но и на Дидактиката, Педагогиката, Детската психология и други раздели в ДГ. Всяка от тези науки изследва обекта съобразно предмета си.
Понятийния апарат на методиката включва както понятия от Дидактиката и ПП така и такива специфични от Математиката: число, цифра, множество, кръг, квадрат, триъгълник, правоъгълник и др.
Основна цел е да се търси и реализира най-оптималната организация на процеса на педагогическо взаимодействие по Математика в ДГ, както и да се създават предпоставки за ранно математическо и интелктуално развитие на децата. По-конкретно можем да разделим на:

- да се предложи на бъдещите учители знания за теоретичните основи на предматематическия процес

- да изследва и запознае педагозите с историческите и съвременни аспекти на проблема за предматематическата подготовка

- да осигури формиране на начални умения у студентите (бъдещи учители) за провеждане на познавателен процес по Математика в ДГ
МФЕМП е призвана да даде отговор на следните въпроси:

1. Защо да се осъществява математическа подготовка в ДГ?
2. Какво от широкия обем математически знания да се подбере, обработи и да се определи като математическо съдържание в ДГ?
3. Как да се реализира тази подготовка?
От всеки въпрос произтичат конкретни задачи:

1. Защо да се осъществява математическа подготовка в ДГ? - научно да се обоснове целта на предматематическата подготовка, да се изследват целите и задачите глобално и по възрастови особености, да се класифицират целите и задачите като се разкрие интегративните функции на математическото обучение
2. Какво от широкия обем математически знания да се подбере, обработи и да се определи като математическо съдържание в ДГ?- да се определи и обоснове програмното математическо съдържание, да се разпредели това съдържание по даден признак (възрастови групи, раздел от Математиката), да се спазва принципа за приемственост в съдържанието и целесъобразно да се извършват промени в математическото съдържание.
3. Как да се реализира тази подготовка? - да се изясни спецификата на принципите, методите, средствата, похватите и организационните форми на процеса на педагогическо взаимодействие; да се разработва и внедрява нови дидактични средства; да предлага модели на организция и планиране на обрзователно-възпитателния процес; да се разкрие специфичната структура на формите на педагогическо взаимодействие (различните видове ситуации); да се съдейства за модернизиране на предматематическата подготовка; да организира форми на усъвършестване на учителите.

II. МФЕМП е педагогическа наука, нейното развитие показва, че тя е и теоретична наука с голямо практическо приложение. За да реши успешно своите проблеми тя има връзка с редица други науки. Най-близко стои до тези науки, които имат за обект детето и неговата предматическа подготовка: ПП, Дидактика, НУП, Детска психология

-Връзка на методиката с Математиката-от нея тя подбира учебното съдържание, интерпретира го по достъпен начин без да нарушава научния му аспект. Учебното съдържание по Математика се променя с промените в разнообразието на самата наука и в съответствие с това кои идеи са водещи за дадения период метод. Подбира и осъвременява учебното съдържание по Математика в ДГ.

- Връзка с математическото обучение в началното училище и общата методика по Математика (5-12 клас). Свързана е с целите, задачите, принципите и методите на обучение и тя осигирява добро математическо развитие на децата.

- Връзка с ПП - като частна дидактика методиката взема от ПП теорията за специфичния характер на обучението в преучилищна възраст. Методиката се опира на разработените от ПП задачи на обучението, разработени принципи, методи, средства, форми на организация. Тази връзка е двустранна защото изследванията и разработките свързани с формирането на елементарни математически представи обогатява педагогическата теория с фактическия материал върху който ПП прави своите изводи и обобщения.

- Връзка с Детската психология - в процеса на педагогическо взаимодействие се провежда отчитане на закономерностите, в познавателната дейност на детето като обект на изследване от психологическите науки. В процеса на обучение интензивно се развива възприятието, мисленето, творческото въображение, речтта и др психични процеси. Тази връзка е двустранна защото Детската психология прави своите теоретични обобщения опирайки се на фактологически материал от обучението по Математика.

- Връзка с анатомията и физиологията на детето - закономерности, които протичат във физиологичните процеси са в основата на определяне мястото, продължитеността на педагогическата ситуация по формиране на елементарни математически представи във всяка възрастова група. (Пр: следобяд няма ПС, има само дидактични игри, след Математиката не може да има Бълг.език)

- Връзка с други методики на обучение в ДГ. Обучението в ДГ има комплексен характер, в него се реализират междупредметни връзки, част от знанията по Математика се затвърдяват в други раздели и обратното.

III. Всяка наука за да се развива като самостоятелна трябва да разполага с определени източници, счита се че устното народно творчество е предшествие на методиката, защото началните представи за числата, броенето, децата получават чрез броилки, поговорки.
1. източник е проучването на историческото развитие, което се концентрира върху изследване на запазени писменни паметници, книги за обучение и възпитание, стари учебници, статии, учебници на предучилищното възпитание и др.
2. източник - образователно - възпитателната практика по Математика в ДГ, която включва в себе си образователно - възпитателната практика като държавна институция. Практиката на учителите от едно селище, от едно методическо отделение, както и практиката на всеки детски учител. Тя се разкрива чрез програми и документи за ДГ; чрез методически ръководства по Математика; периодични списания и др. които отразяват педагогическия опит на наши и чужди учители.
3. източник - правителствените закони, наредби, указания на МОН, защото всеки нов закон свързан с обучението рефлектира върху методиките и МФЕМП.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Формиране на елементарни математически представи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.